В последните години „въглеродно счетоводство“ се превърна в ключова тема не само сред екологичните експерти, но и сред финансовите директори, инвеститорите и регулаторите по света. Дали обаче тази концепция „умира“ или просто се трансформира? Да разгледаме какво представлява въглеродното счетоводство, кой го отчита, какви стандарти го регулират, кои са задължените да го прилагат и дали актуалните геополитически и регулаторни промени променят бъдещето му.

Що е то въглеродно счетоводство?

Въглеродното счетоводство е процесът на измерване, проследяване и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ), генерирани от дейностите на една организация, продукт или услуга. То се стреми да изчисли количеството въглероден диоксид (CO₂) и други парникови газове, произведени пряко или косвено от даден бизнес. Това обикновено обхваща жизнения цикъл на продуктите, транспорт, производство, използване на ресурси и др. Целта е да се осигури ясна представа какво е климатичното въздействие на дадена компания и да се подкрепи планирането на действия за намаляване на емисиите.

Въглеродното счетоводство е критична част от ESG отчетността (екологично, социално и управленско) и често е в основата на стратегиите за устойчивост на компаниите. То не е просто отчет за емисии — то е инструмент за вземане на бизнес решения, планиране на инвестиции и намаляване на риска, свързан с климата.

Кой се занимава с него и кой го отчита?

Въглеродното счетоводство не е само технически инструмент. Неговото приложение започва с компаниите, които имат нужда да измерват и декларират емисиите си, включително големи мултинационални корпорации, финансови институции и фирми, които са част от международни вериги за доставки.

Тези процеси обикновено се управляват от вътрешни екипи по устойчивост и отчетност, корпоративни финансисти, както и външни консултанти и одитори, специализирани в екологично отчитане. Много компании използват рамки като GHG Protocol (Протокол за парникови газове), ISO стандарти или вътрешни методологии за калкулация и валидация на данните.

Освен самите компании, инвеститори, банкери, регулатори и потребители стават заинтересовани страни, които следят тези отчети, за да оценят риска, устойчивостта и бъдещия потенциал на бизнесите, в които инвестират.

На какви европейски директиви и стандарти се основава?

В Европа въглеродното счетоводство е тясно свързано с по-широката рамка за устойчивост и корпоративно докладване. Един от ключовите стандарти е Corporate Sustainability Reporting Directive (CSRD) — директива, която изисква от компаниите да публикуват подробна, качествена и количествена информация за устойчивостта, включително данни за емисии на парникови газове. Това включва информация за политики, цели и резултати в областта на ESG, което прави въглеродното счетоводство съществена част от отчетните цикли на компаниите.

ESRS (European Sustainability Reporting Standards) е пакет от стандарти, разработени в рамките на CSRD — те определят конкретните изисквания за отчетна информация за емисиите, социални и управленски аспекти. Много компании вече публикуват отчети в съответствие с тези стандарти, за да покажат своята ангажираност към устойчивостта. Например някои банки в България вече са публикували отчет по ESRS, включващ независима оценка от одитор по устойчивост.

Кой е задължен да ги съблюдава и как в Европа?

CSRD изисква отчетност от „големи“ компании, публични предприятия и такива с определен размер — например компании с над 250 служители и значителни финансови параметри. Те трябва да включат информация за въздействието си върху климата и устойчивостта в своите годишни отчети.

Важно е да се отбележи, че през 2025г. Европейският парламент се съгласи да отложи и преразгледа част от правилата за устойчивост, като увеличи прагa за задължително отчитане и той да е само за по-големи предприятия (над 500 служители), както и отложи сроковете за някои от отчетните изисквания до 2027-2028 г.

Допълнително, ЕС също въвежда инструменти като CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism), който цели да постави цена на въглеродните емисии, генерирани при производството на продукти предмет на внос и да предотврати въглеродно „изтичане“ (преместване на производство в региони с по-ниски екологични стандарти). Това създава допълнителни регулаторни цели, свързани с въглеродното счетоводство и компаниите.

Как стоят нещата в международен план?

На международно ниво въглеродното счетоводство не е унифицирано, но има значителни усилия за създаване на споделени стандарти и рамки. Международните организации, като ISO и Greenhouse Gas Protocol, работят за хармонизиране на правилата за измерване и докладване на емисиите, което улеснява сравнимостта и доверието на данните.

В САЩ ситуацията е по-динамична: през 2025 г. имаше регулаторни сигнали за намаляване на обхвата на федералните задължения за климатично отчитане, а на щатско ниво (например Калифорния) се въвеждат собствени изисквания за климатична отчетност. Това отразява геополитически и икономически различия между подходите в Европа и САЩ — докато Европа продължава да настоява за по-широка отчетност, в САЩ регулациите понякога се преразглеждат или ограничават.

Дойде ли краят на въглеродното счетоводство през 2026 г.?

Отговорът е не — въглеродното счетоводство не умира. По-скоро се развива и адаптира към нови регулаторни, политически и икономически реалности. Да, някои регулации в Европа бяха забавени или преразгледани, за да се прилагат по-гъвкаво, но това не отменя самата нужда от отчетност. На практика именно въглеродното счетоводство е в основата на тези правила — компаниите трябва да измерват и докладват емисиите си, за да изпълнят стандартите за устойчивост.

В международен план усилията за стандартизиране и събиране на климатични данни продължават, което показва, че въглеродното счетоводство остава важен инструмент както за инвеститорите, така и за регулаторите.

Остава ли бизнес около въглеродното счетоводство в Европа и България?

Да — и вероятно ще се разраства. Пазарът на въглеродни кредити, услуги за докладване, консултации и сертифициране на устойчивост продължава да нараства, особено с инициативи за въглеродно земеделие и нови сертификационни рамки на ЕС за поглъщане на въглерод.

В България вече има компании активно ангажирани с въглеродни програми и въглеродно земеделие, които изграждат методологии, сертифицират практики и участват в международни форуми, което показва, че секторът не само съществува, но и се развива.